Книжарница "Роял"

Самър бе решила да излезе още от сутринта. Имаше нужда от някоя и нова книга в скромната си библиотека. Като се има в предвид, че Робъртс не четеше много често посещаваше книжарницата. Може би защото там бе единственото спокойно място в този нашумял квартал. Или пък фактът, че тук откриваше много повече хора, които обожаваха природата и животните точно като нея.
Тъмнокосата излезе от къщата си намъкнала обичайните дънки и потник. Слънцето мигновено я прониза като куршум. Недоволна, но тиха въздишка се отскубна от устните й. Повдигна ръка и прикри очите си опитвайки се да фокусира пътят си до МОЛ-а. Денят бе твърде нормален за кварталът. Слънце, млади русокоски запътили се към плажа, за да хванат хубав тен и обичайните продавачи на хот дог на всяка крачка.
Момичето влезе в книжарницата и с лека усмивка, която рядко се виждаше да пробягва по лицето й, пристъпи към един от многото рафтове с книги.

Чувствах се като Кари Брадшоу в един от последните епизоди, когато е сама в pариж, защото гаджето й се занимава с работата си почти постоянно. Само дето докато тя беше в луксозен бутик да пораздвижи кредитната си карта, аз отидох в книжарница в мола.
Е, какво пък. Предпочетох да сложа по-важни неща в куфарите си, отколкото книги. За това и си нямах нито една, защото забравих да взема поне една в чантата си. И ето ме в книжарницата на първия етаж в мола. Който нямах намерение да обикалям сега. Наистина не исках да бъда следващата Кари Брадшоу.
Минах бързо покрай рафтовете с книги, които бе трудно да ме грабнат, а се насочих към любовните романи и любовната поезия. Исках да си купя книжка, съдържаща едни от най-хубавите любовни стихотворения, като едно специално задължително трябваше да присъства. За това се зачетох в съдържанието на всяка една от тях.

Погледа на тъмнокосата забеляза русокосо момиче близо до нея. Разглеждаше любовните романи, което видимо заинтригува Робъртс. Приближи се плахо и леко побутна момичето. Не беше особено подходящо за поздрав, но никога не я е бивало в запознанствата.
- Здравей. Видях, че гледаш любовните романи. - започна разговорливо. Беше точно в неин стил да говори и говори , и говори без да спре нито за миг. Очакваше пренебрежителен поглед от русокосата, но нищо. Не го получи. Доволната усмивка пробяга по лицето й толкова бързо колкото и изчезна. - Аз съм Самър. - представи се и объркано прокара поглед из помещението. Не виждаше познати лица, дори касата имаше нов притежател. Смръщи се, но не каза нищо. Грабна една от книгите и започна да я оглежда. Още един лош навик - съдеше книгите по кориците.

Усмихнах се.
- Аз съм Кейтлин. И да, това е любовен роман. - След като не намерих стихотворението, което търсех, оставих лириката и се насочих към романите. Ама те във всички ставаше въпрос за едно и също - намирането на истинската любов. И все пак продължавах да ги чета. Действително се надявах тази да е малко по-различна, имам предвид, Никалъс Спаркс не беше по лигавите романчета, а и миналата година излезе филм по тази книга - Последната песен. Не го бях гледала, защото исках първо да прочета книгата. Е, утер или в други ден вече щях да мога да го изгледам, защото щях да съм прочела книгата.
- За тази не знам до колко спада към любовните романи, но може би малко реалност... Само не ми разказвай, ако си я чела, моля. - Много мразех това, но когато харесах някоя вече прочетена книга, иах гадния навик да я разкажа на майка ми преди тя да я е прочела. Тя ми се вбесяваше и аз се вбесявах на себе си, но... просто трябваше да чета повече книги и да съм край нея, за да се спирам преди да кажа и думмичка по съдържанието и с времето вероятно щях да свикна.