Айслийн Джорджина Бенет

Shay Mitchell
Име
Айслийн Джорджина Бенет.
Твърде дълго и официално име, а от там където идва Айслийн това как се казваш не е от голямо значение. Всички я наричат Айс или Лийн, а тя самата рядко се представя с пълното си име, много често дори забравя да го спомене, даже и ако става въпрос за ново запознанство.
Години и рождена дата
19; 30.06.1992г.
Местонахождение:
Преди: Торонто, провинция Онтарио, Канада.
Сега(от едва един месец): Ориндж Каунти, Калифорния.

Външен вид
Айслийн е със смесена кръв и това значително се отразява върху външния й вид. Макар никога да не е виждала родителите си е ясно, че майка й е от филипински произход и точно това прави Айс приятно мургава, а голяма част от чертите й са някак типично груби и това идва от баща й, който е от ирландски/шотландски произход.
Лийн има кръгло лице с леко издължена брадичка и скули типично древни като от род на аристократи. Лицето й е изписано като на порцеланова кукла, но не е никак натрапчиво или страховито както са голяма част от въпросните кукли. Красавицата има големи шоколадови очи обрамчени с гъсти черни мигли, малко носле и плътни устни. Естествения цвят на косата й е кестеняв, но Айс я потъмнява до черна; дълга е до плешките, на леки букли и има бретон на една страна.
Висока е 181см и тежи 60кг, доста пъти е опитвала да напълнее, но има доста ускорен метаболизъм и това не й позволява да наддаде и килограм. Повечето момичета в агенцията за модели й завиждат за телосложението, но истината е, че Айс би искала да прилича по-малко на анорексичка и предпочита да има по-закръглен и секси вид, за нещастие още не го е постигнала. Поддържа се с чести тренировки по плуване или сутришен джогинг, храни се здравословно, макар често да прибягва към глупостите и вредните храни.
Това е тя - едно неподправено скромно момиче, каквото виждате, това и получавате без излишния блясък, без натрапчивата красота. Просто Айслийн.
Особености: Има обеца на пъпа; в долната част на кръста има татуировка гласяща "Born To Be Brave".

Характер
Айслийн е човек на действията. Тя е от тип хора, които не могат да седят и просто да не правят нищо. За нея мързелуването е непознато понятие и тя не може да схване как има хора, които могат по този начин да губят ценно време, макар за Айс понятието "време" да е малко относително. В този ред на мисли трябва да се спомене задължително факта, че Айс има много теории за неща, които са вече установени и написани. Чернокосата има някаква мания да оспорва всичко, с което не е съгласна дори това да е строго установен физичен закон - тя винаги ще намери начин да извърти нещата от свой ъгъл и накрая да се окаже права дори когато греши. Айс не е от хората, които трудно признават грешите си, но наистина трудно признава, че греши по някакъв въпрос. Философската й личност често се обажда в най-неподходящите моменти и би дала всичко за да бъде победител.
Лийн е изключително твърдоглава и решителна личност, трудно може да бъде разубедена от нещо, което отдавна си е наумила да направи, освен това когато тези две качества се забъркат с упоритостта и ината й, работата става опасна както за самата нея, така и за околните.
Айслийн всъщност е една очарователна чернокоска - изключително обаятелна и скромна, с чувство за хумор и с неспирно желание да научи нещо ново, точно като едно малко любопитно дете. Притежава невероятно въображение и позитивизъм, който не умира дори след миналото, което е имала и живота й до сега.
Това, което Айс мрази в себе си е силната си емоционалност, която твърде много й пречи да гледа трезво на нещата. Не е от драматичния тип момичета, но пък е наясно, че има твърде много неща, които са способни да я разплачат и точно това я прави да изглежда като кралица на драмата, а всъщност всичко идва от силните й емоции и навика да преживява всичко, сякаш се случва на нея.
Обожава всичко свързано с любовта и романтиката, до голяма степен израства с книжките и приказките на Дисни, което сега я прави едно момиче, което отчаяно търси своя принц на бял кон.
Чернокосата гледа доста скептично на запознанствата, може би защото е доста антисоциална, което е породено от миналото й. Разбира се има приятели, но й е доста трудно да допусне нови хора до себе си, защото не й е лесно да се довери на някого. Трябва някой наистина упорит за да пробие стената между нея и света, и ако успее никога няма да съжалява, защото Айс е страхотен човек.
Положителни черти: Грижовна и любвеобилна; забавна; романтична душа; чудесен психолог.
Отрицателни черти: Твърде емоционална; антисоциална; трудно допуска хора до себе си. Понякога към лошите страни слага и това, че не може да мрази, може да изпитва само неприязън към някого.

История
30.06.1992; Торонто, провинция Онтарио, Канада.
Валеше силно. Непрогледния мрак се бе спуснал над Торонто и надвисналия дъжд не бе нищо ново за Канада по това време на годината...или по всяко време. Млад мъж седеше пред болница Св.Анна и просто гледаше безмълвно докато дишаше тежко, сякаш не бе поемал въздух с години. Дъждът го беше измокрил до кости, от тъмно кестенявата му коса се спускаше вода като от водопад, а зелените му очи едва седяха отворени и наблюдаваха с трудност през проливния дъжд. Нямаше данни за мъжа, освен че името му бе Джейсън Бенет и преди няколко минути бяха вкарали жена му в болницата с тежки родилни мъки в края на деветия месец.
- Господин Бенет? - от вътрешността на болницата се подаде възрастна сестра с прошарена коса. В секундата, в която студът я разтрепери тя се обгърна с престилката си и присви очи за да фокусира силуета на мъжа. - Господин Бенет, влезте вътре. Жена ви току що роди и има нужда от вас. - извика жената, а по сбръчканото й от възрастта лице се прокраде широка усмивка. - Имате красиво момиченце, господин Бенет, има вашето носле и очите на жена ви. Прекрасна е! - добави сестрата като продължи да се усмихва.
Мъжът се размърда и погледът му изведнъж се избистри и спря върху сестрата, която току що му бе съобщила новина, която се предполагаше, че трябва да зарадва всеки един баща чакащ деня, в който рожбата му ще се появи на бял свят. Но той не изглеждаше щастлив, беше загрижен, притеснен, дори изплашен, но не и щастлив. През главата му за секунди препуснаха мисли, които не биваше да имат глас точно сега - телефонни сметки, ипотека на къщата, вода, парно, ток, дрехи, обувки...
- Момиченце? - промърмори мъжа тихо, но и достатъчно силно дори през проливния дъжд думите му да достигнат до сестрата все още седяща на входа на Св.Анна.
- Прекрасно, момиченце, господин Бенет. - кимна потвърждавайки тя, като по необясними причини продължаваше да повтаря името му във всяко свое изречение, което някак си стряскаше Джейсън дори повече отколкото вече бе уплашен.
- Аз... - измърмори мъжа. - Не мога. - каза тихо като погледна към земята, а след това бръкна в джоба си и извади от там няколко долара, всъщност единствените, които имаше. С тях дете не можеше да изгледа. - Съжалявам, не мога. Кажете на Бриана, че съжалявам. - добави Джейсън отстъпвайки назад все по-далеч от болницата. Говореше несвързано и на пресекулки, но беше ясно какво имаше предвид.
- Господин Бенет? - извика сестрата и пристъпи напред към дъжда. - Господин Бенет, върнете си! - продължи жената, но нямаше смисъл. Силуетът на Джейсън се изгуби в непрогледната студена нощ и навярно повече никога никой нямаше да чуе за този мъж.

20.12.2004; Торонто, провинция Онтарио, Канада.
Дванадесет годишно тъмнокосо момиче изтича босо до кабинета на директорката в дома за сираци "Дева Мария", и надникна през леко открехнатата врата. Детето бе слабо и мургаво, с дълга спластена коса и стари опърпани дрехи. Не беше ясно дали има здрав чифт обувки, но факта, че тичаше босо говореше сам за себе си. Въпреки това по лицето на момичето се бе изписала усмивка, и как иначе когато след толкова много години най-накрая се бе намерило семейство за нея - вярно бе само приемно и щеше да прекара при тях само около 3 месеца, но беше щастлива, защото най-накрая щеше да изпита капчица щастие и надяваше се и любов. Никога не беше изпитвала чувството някой да я прегърне, стотици бяха пътите, в които лежеше в леглото си мислейки си за истинските си родители и причината те да я изоставят, понякога й се искаше само за секунда да срещне майка си и да я попита какво толкова е направила за да я изостави...естествено знаеше, че това няма как да стане.
- Айслийн е добро дете. Чисто и подредено, грижи се за по-малките, дава играчките си на новите деца, не сме имали големи проблеми с нея, въпреки че е малко странна и затворена. Почти не говори, като малка мислехме, че изобщо няма да проговори дори. - говореше госпожа Скот, на мъж и жена седнали пред бюрото й.
Айс не можеше да види лицата им, но силно се надяваше да са добри хора, нямаше значение как изглеждат, искаше просто да им се хареса и те да поискат да я задържат при себе си завинаги. Може би щяха да се съгласят да я осиновят.
- Айслийн! - изсъска някой зад гърба на детето и то подскочи като едва не изпищя, но сама сложи ръка на устата си за да го предотврати. - Какво правиш?! Казах ти, че трябва да си облечеш хубавата рокля и обувките, след малко ще те вземат, не може да приличаш на малка неандерталка. - добави високата и сурова на вид жена, а след това хвана момичето малко над лакътя и го задърпа към стълбите.
Изкачиха се до горния етаж на дома и там влязоха в една от стаите, която Айс делеше с още четири момиченца на нейната възраст. Една от тях никак не я харесваше и често обиждаше Айс, но точно сега силно й завиждаше, защото тъмнокосата щеше да прекара коледните и новогодишни празници в топла къща с богата трапеза и хора, които можеше да нарече свои родители.
Двадесет минути по-късно Айс и жилавата жена слязоха долу, а малкото тъмнокосо дете едва не подскачаше от вълнение, защото само минути я деляха от това да се срещне с бъдещото си приемно семейство.
- Изправи си гърба, изкарай си ръцете от джобовете. - казах й високата жена и Айс побърза да последва заръките й. - Недей да говориш без да те питат, слушай какво ти казват и гледай да не искаш прекалено много. - добави жената, а Айслийн само кимна няколко пъти и се усмихна ангелски.
- Това ли е тя? - до ушите на момичето долетя мъжки глас и сърчицето й трепна от вълнението.
- Да. - отвърна познатия глас на госпожа Скот и малко след това тя, следвана от ниска жена и висок русокос мъж, застанаха пред нея.
- Прекрасна е. - оповести мъжа и Айс вдигна поглед към него.
Това, което срещна бе далеч от това, което желаеше. Внезапен страх обзе тялото й и усмивката й се вледени когато забеляза налудничавата и зловеща усмивка върху лицето на мъжа, и жената до него, която гледаше към пода и едва ли не трепереше сама от страх.

06.07.2010; Торонто, провинция Онтарио, Канада.
Звънецът оповести края на часа и всички се надигнаха шумно от местата си. Говоренето започна почти в същата секунда, в която учителят каза, че са свободни и всички зажужаха сякаш бяха рояк пчели в кошер.
- Айслийн, остани за малко. - гласът на господин Кенет я спря на вратата и чернокосата се обърна към него с лек страх от предстоящото.
През годините много неща я бяха превърнали в страхливо момиче, но имайки предвид през какво бе преминала нямаше как да не се страхува и да не бъде мнителна за хората, които я заобикалят. Всичко това правеше разговорите с нея доста трудни, но някак си околните бяха свикнали с това да й вадят думите с ченгел от устата.
- Има ли някакъв проблем, господин Кенет? - попита Айс като гласът й трепна несъзнателно пречупвайки се в края на изречението.
Тя се прокашля за да замаже положението опитвайки се да изглежда сякаш е била прегракнала.
- Не, никакъв. - отвърна й преподавателят по психология и се усмихна топло. - Разбрах, че днес ще си стягаш багажа, вярно ли е?
- Да. - кимна чернокосата. - От дома вече не могат да се грижат за мен тъй като съм пълнолетна и трябва да напусна. - обясни момичето като нотка на тъга се прокрадна в гласът й.
Не, че не искаше да напусне, но не знаеше какво да направи от тук нататък. Имаше някаква мизерна работа в едно кафене, но заплатата от там нямаше да плаща квартира и сметки, а какво оставаше и за университет. Ах, колко искаше да следва! Това бе голяма нейна мечта, искаше да учи и то психология.
- Чудесно. - отвърна господин Кенет и се усмихна широко, а Айс го погледна недоумяващо. Как това можеше да е чудесно когато тя нямаше къде да отиде и не знаеше какво да направи оттук нататък с живота си?! - Имам предвид... - продължи мъжа за да обясни думите си. - Пратих едно твое есе в университета в Ориндж Каунти, Калифорния и те са се влюбили в него. Искат да станеш тяхна ученичка и ти предлагат пълна стипендия и стая в общежитието, понеже си сираче. - в гласа на господин Кенет се усети нотка на удоволствие и щастие от изричането на тези думи. Той знаеше, че никой не заслужава това повече от Айслийн имайки предвид колко даровито бе момичето и с колко страст вършеше всичко свързано с психологията.
- Наистина ли!? - шоколадовите очи на чернокосата се отвориха невярващо докато съзнанието й все още не можеше да асимилира думите на преподавателя.
Не можеше да повярва как е възможно толкова посредствен човек като нея да получи такова предложение и то точно когато всичко й се виждаше без изход. Това бе последната й година в гимназията в Торонто и тя дори не се бе замисляла, че ще има шанс да продължи образованието си тук, а какво оставаше за някъде другаде. Вътрешно красавицата благодари на всички възможни богове за шанса, който й бе даден, а по лицето й се изписа широка усмивка, което образува трапчинки на бузите й.
- Разбира се, ти го заслужаваш. Заминаваш след дипломирането другата седмица, ако си съгласна, естествено. Там ще те посрещне жена от университета и ще ти покаже стаята ти в общежитието, ще ти покаже ректората и града. Ако имаш желание дори ще ти потърси работа. - обясни й учителят докато тя все още гледаше невярващо и очите й бяха широко отворени.
- Да! - едва не извика тя. - Имам предвид, разбира се, че искам. Това е...невероятно! - добави Айслийн и преди да се усети се бе метнала на врата на господин Кенет прегръщайки го искрено.
- Ти го заслужаваш! - каза й той и в този момент Айс усети едно чувство, което бе търсила цял живот...Бащинска обич и семейна топлота.

Допълнително
Обича: Действията; хаоса; романтиката; черно-белите филми; старомодните неща; анимациите на Дисни; криминалните романи; Чад Майкъл Мъри(xD); качествената музика; плуването.
Мрази: Понятието "омраза"; да греши; лицемерите; мързелуването; нощта; алкохола; запушените и шумни помещения.
~ Работи като модел.
~ Мечтата й е да се пробва като актриса.

Данни за семейството
Айслийн е сираче. Още след раждането е дадена в дом за сираци където като всяко дете очаква своите нови родители, но за нещастие сладкото мургаво същество не бива осиновено. Години наред е предавана от ръце на ръце преди сама да поеме по пътя си.

Място в обществото
Студентка по психология(през ноември постъпва за първата си година в университета).

Чудесен герой. Одобрена и приятно прекарване във форума!